„Иновациите, новите технологии и постигането на устойчиво икономическо развитие са в дневния ред на държавата и на бизнес средите. България има амбицията до 2020 г. да намали с 50% енергийната интензивност на брутния си вътрешен продукт (БВП).
Затова се предвиждат мерки за насърчаване на енергоспестяването, както при енергопроизводството, преноса и разпределението, така и при крайното потребление на енергия. Говорим за въвеждането на т.нар. чрез интелигентни мрежи (smart grids). Отговорна и вълнуваща е перспективата за превръщането на Европа във високоефективна и нисковъглеродна икономика“, заяви Кольо Колев, изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност.
Александър Давидов, държавен експерт в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти” на МИЕТ уточни, че амбициозната цел за понижаване наполовина на енергийната интензивност на БВП е заложена в националната енергийна стратегия до 2020 г., която в момента е внесена и се обсъжда от Народното събрание. Друга, задължителна задача на държавата е до 2020 г. 16% от общото крайно потребление на енергия в България да бъде от възобновяеми енергийни източници.
Експертите споделиха най-актуалната и важна информация от сектора по време на осмото издание на националната конференция за иновации в енергетиката и бизнеса с комунални услуги. Събитието се проведе на 19 май под патронажа на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, със съдействието на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и Агенцията по енергийна ефективност.
Мероприятието се състоя с подкрепата на David Holding, Datecs/Intergraph, ESRI, Информационно обслужване, LRQA, Methodia, NDB/IBM и Vivacom.
ИКТ секторът допринася пряко за 5% от европейския брутен вътрешен продукт (БВП), посочи на конференцията Стефан Паскал, експерт по политическите и технологични предизвикателства и състояние на страните от Централна и Източна Европа.
2,751 млрд. евро са заложени за периода 2007-2013 г. по Рамковата програма за ядрени изследвания и дейности за обучение (Euratom) към Седма рамкова програма на ЕС (7 РП). В този бюджет са включени 1,947 млрд. евро за научни изследвания за енергия от синтез, 287 млн. евроза ядрено делене и радиационна защита и 517 млн. евро за ядрени дейности на Съвместните изследователски центрове (JRC) на ЕК в областта на ядрената енергетика.
Инициативи за стратегически изследвания в приоритетни области на ИКТ могат да се финансират с общ ресурс от 1,8 млрд. евро по приоритет „Политика за информационното общество“ на 7 РП, обясни Паскал. По предизвикателство 6 на 7 РП са заложени ИКТ за нисковъглеродна икономика, включително ефективно разработване и инструменти за мрежи за пренос на енергия и за енергийни гридове на бъдещето, а по предизвикателство 7 – ИКТ за предприятия и производство.
За да достигнат общата цел, заложена в Стратегията „Европа 2020“, държавите-членки на ЕС ще трябва да удвоят годишните си публични разходи за ИКТ изследвания и развой от €5,5 млрд на €11 млрд., включително по европейските програми, изтъкна Паскал.
Независимо от тежките ограничения в правната рамка, потреблението за собствени нужди е сравнително добре уредено и насърчава разпределеното производство на електроенергия. В този смисъл считам, че се отварят много възможности, особено в сферата на телекомуникациите, за поставяне на самостоятелни източници на електроенергия, например панели за захранване на предавателни станции, както и при осветлението на магистрали и при пречиствателните станции, посочи адвокат Николай Кискинов от адвокатско дружество „Пенков, Марков и Партньори”. Прилагането на новия подход на стимулиране на производство на електроенергия от биомаса и отпадъчни продукти и на пълно оползотворяване на съществуващите ресурси би довел до по-висока конкурентоспособност на предприятията.
„Отговорът на въпроса каква държава искаме да бъде България зависи както от политиците, така и от бизнеса. Правилното решение би било да се насочим към създаването на модерна държава, която залага на иновации и информационни технологии. Това е бъдещето, особено за малка държава като България. Мастодонти като Кремиковци и Белене няма да ни свършат работа за постигането на това бъдеще и насочването на инвестиции в тях означава, че няма пари за други решения. Държавите, които се развиват най-бързо, заложиха на новите технологии и имат специална национална политика, насърчаваща създаването на такива фирми. Това трябва да стане наш изключителен приоритет.” Това заяви Мартин Димитров – председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм към Народното събрание. Според него, Естония е излязла бързо от кризата благодарение на въвеждането на е-правителство. „В България са изхарчени многократно повече средства за електронно правителство, отколкото в Естония, но резултатите ги няма“, категоричен бе той.
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela